Вятър

И може би тичаш,

но от студа няма как да излетиш.

И може би си под упойка,
но с нея няма да заспиш.

Идва с нощни бури

и си отива с бриза сутринта ... ,
после оставаш сам , някъде след запетаята 

                                  и много преди точката ...
сам в мъгла и суета.

Седиш
                                 ...нали?
и си губиш мисълта,
а тя лети пак в тази синева.
Усещаш май, че вятър силен наближава

и  пак с лед изгаряш малкото останала душа.