събота, 18 февруари 2012 г.

за Свободата и кишата покрай нея

Хах... прекрасно.  Какво иска едно канарче освен малко зърна и свобода ... Докато си вървиш , отново забил поглед в кишата , може да ти се наложи да се замислиш за това как да си изчистиш обувките и да напсуваш микробите край себе си.Музиката пак ли е същата? нИщо ... моя си е. И мъглата е гъста като сметана от вкиснало мляко , и въздуха е леден като айсберг  , и тишината се чува като развален автобус ... мистиката и още нещо, нали? Канарчето драги зрителЮ , може ли да се вмести в такава помия? Та то все още има крила , леко натежали от прах ... има глас , леко замръзнал през зимата ...
                                 Май не е летяло скоро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар