Горе на кое?

На дървото разбира се :) или епопея за дървото , което си намери саксия.

за Свободата и кишата покрай нея

Хах... прекрасно.  Какво иска едно канарче освен малко зърна и свобода ... Докато си вървиш , отново забил поглед в кишата , може да ти се наложи да се замислиш за това как да си изчистиш обувките и да напсуваш микробите край себе си.Музиката пак ли е същата? нИщо ... моя си е. И мъглата е гъста като сметана от вкиснало мляко , и въздуха е леден като айсберг  , и тишината се чува като развален автобус ... мистиката и още нещо, нали? Канарчето драги зрителЮ , може ли да се вмести в такава помия? Та то все още има крила , леко натежали от прах ... има глас , леко замръзнал през зимата ...
                                 Май не е летяло скоро.

Вятър

И може би тичаш,

но от студа няма как да излетиш.

И може би си под упойка,
но с нея няма да заспиш.

Идва с нощни бури

и си отива с бриза сутринта ... ,
после оставаш сам , някъде след запетаята 

                                  и много преди точката ...
сам в мъгла и суета.

Седиш
                                 ...нали?
и си губиш мисълта,
а тя лети пак в тази синева.
Усещаш май, че вятър силен наближава

и  пак с лед изгаряш малкото останала душа.