понеделник, 25 април 2011 г.

400км + 14 часа

Някакъв френски филм вървеше на екрана и отново , някак си от нищото , се появи каубой.
Току що чух и за емоционалната кома , която може да настъпи ако любимото ти същество умре от левкемия.Неприятно.

Тропотът от копита отшумя.

В крайна сметка дори аз не знам какво става.
Намирам се в дъното на коридора, седнал на една маса , в една непозната спирка, докато един непознат мъж ме подминава , подминава мен и други хора умиращи за сън ,чакали вероятно малко по-малко от мен , но все пак уморени и отегчени от студ и безветрие ,както се случва в междинните гари , където колкото и търпелив да си времето е спряло и лаптопът в скутът ти по никакъв начин не може да активира апоптозата на четвъртото измерение унищожаващо безмилостно всяка молекула от тялото ми , схванало се от  постоянство и самота ,самотата на ловуваща котка,чакаща някое врабче да кацне на проклетата тераса в най забутания квартал на град който не познаваш, в който не познаваш и няма как да опознаеш ,защото ти остават точно 1 час  и 2 минути в позата на статуя от памук , готова да избухне при най-малкия досег с външната среда ,изпълнена със звук на колелца и страдащи от нощната си смяна хора , поели по пътя на кукумявката ,опитващи се по възможно най-смешния ,но някак си детинско искрен начин да се разберат с изгубения французин в средата на нещото наречено …

Дали да не поиграя едно шахче…?

1 коментар: