Ледените пързалки са много , ама много мръснишки местенца .
Мелодиите се менят, а чувството остава същото. Същото , но избледнява . Сигурно стискам много очи . Чаках някой класически хит , който да пораздруса земята под тия слаби крака . Перката се завъртя . Моментът е друг.
Колкото по-голям ставаш , толкова по-малко оставаш... по-голямо става черното петно в очите ти.Няма развитие , няма минало , не усещам топлите лъчи на бъдещето .Имало е начало , плавно като бриз, предчувствам края,отлив на едно море.
Храня се със знание,
повръщам човека...
Напивам се с безсъзнание,
а потта ми е душата.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар