И дори да бе така , детето отказваше да повярва.
Май дори не разбираше какво се случва .Просто стоеше и чувстваше . Виждаше фалшива светлина идваща от няколко слънца .Над главата му три балона се червяха и усмихваха . Очите му все още бяха мътни , зрението бавно се възвръщаше, а ехото отшумяваше.От всеки отвор в тялото му излизаха малки тръбички запътили се към странно звучащи лъскави предмети.Леко затвори очи и се опита да помръдне , но безуспешно . Усещаше всяка молекула като мираж. Една от машинките наоколо започна да писука и вие. Този звук бе нов , нечуван и интуитивно дразнещ. Силна болка в главата прекрати опитите , докато всяка фибра от тялото му се мъчеше... Устните му бяха сухи и жадни , желанието в тях оставаше. Балоните се увеличиха и започваха да приемат по-ясна форма и като че ли издаваха откъслечни звуци смесени с хаотичен лай.
Ехото отново идваше , а очите натежаваха . Всичко заглъхна както заглъхна ВЧЕРА . Пак стъпките се приближаваха , а небето отново се появи. Чу познат вик:
-Ще паднеш , закъсняваме . Стига си гледал звездите , те няма да те видят , колкото и високо да идеш .
-Спокойно...знам какво правя...
-Това каза и когато хвърчилото ти се заби в главата ми.
-Добре де още само пет минути . И без това ще чакаме пилето да изстива...Моля те.
-Както винаги небето е твое ... нали ?! Толкова са много... Кои гледаш?
-Не гледам звездите , гледам моята звезда . Тази там , далеч от всички съзвездия , далеч от мъглявини и черни дупки . Това е моята звездичка ...
....
Лек пукот и щурците засвириха отново, луната се върна . Най-добрият ми прител ме чакаше долу , а аз отново видях моята звездичка тъй далеч. Странен писък отшумяваше бавно .....
Няма коментари:
Публикуване на коментар