вторник, 22 февруари 2011 г.

На една звезда ...

  И дори да бе така , детето отказваше да повярва.
  Май дори не разбираше какво се случва .Просто стоеше и чувстваше . Виждаше фалшива светлина идваща от няколко слънца .Над главата му три балона се червяха и усмихваха . Очите му все още бяха мътни , зрението бавно се възвръщаше, а ехото отшумяваше.От всеки отвор в тялото му излизаха малки тръбички запътили се към странно звучащи лъскави предмети.Леко затвори очи и се опита да помръдне , но безуспешно . Усещаше всяка молекула като мираж.  Една от машинките наоколо започна да писука и вие. Този звук бе нов , нечуван и интуитивно дразнещ. Силна болка в главата прекрати опитите , докато всяка фибра от тялото му се мъчеше... Устните му бяха сухи и жадни ,  желанието в тях оставаше.  Балоните се увеличиха и започваха да приемат по-ясна форма и като че ли издаваха  откъслечни звуци смесени с хаотичен лай.
  Ехото отново идваше , а очите натежаваха . Всичко заглъхна както заглъхна ВЧЕРА . Пак стъпките се приближаваха , а небето отново се появи. Чу познат вик:
   -Ще паднеш , закъсняваме . Стига си гледал звездите , те няма да те видят , колкото и високо да идеш .
    -Спокойно...знам какво правя...
    -Това каза и когато хвърчилото ти се заби в главата ми.
    -Добре де още само пет минути . И без това ще чакаме пилето да изстива...Моля те.
    -Както винаги небето е твое ... нали ?!  Толкова са много... Кои гледаш?
    -Не гледам звездите , гледам моята звезда . Тази там , далеч от всички съзвездия , далеч от мъглявини и черни дупки .  Това е моята звездичка ...
    ....
   Лек пукот и щурците засвириха отново,  луната се върна . Най-добрият ми прител ме чакаше долу , а аз отново видях моята звездичка тъй далеч. Странен писък отшумяваше бавно .....

Няма коментари:

Публикуване на коментар