Денят преди есента... между два съня

Едно зелено листо беше на път.То все още стоеше на онова старо дърво... най обикновен кестен, под което всяко лято се събираха ценители на вкусния му плод.Това листо бе последното отказало се от лятото и прекъснало връзката си с живота отгоре.Лекият вятър го галеше, подканваше го , желаеше , очакваше , за да понесе телцето ,което се жертва и поведе една копринено бяла приказка към ново,пламенно , но залязващо слънце...